За много хора домашният любимец става част от семейството. Той носи радост и щастие в живота, помага ни да оцелеем в трудни ситуации и е наш истински приятел.
Загубата на любим човек може да бъде неописуемо труден момент в живота ни. Всички тези моменти, които сме споделяли заедно, стават едновременно както утеха, така и източник на страдание. Да загубим някого, когото обичаме, може да ни кара да се чувстваме опустошени. Същото важи и за смъртта на куче, котка или друг вид домашен любимец.
Знам, защото и аз загубих любимото животно, което беше с мен от бебешка възраст, та чак докато пое последния си дъх – малко повече от петнадесет години.
Албин беше „изследовател“. Той обичаше дългите излети и приключенията. Така че и аз прекарвах голяма част от времето си в разходки с него.
ЗАЩО ЗАГУБАТА Е ТОЛКОВА БОЛЕЗНЕНА?
Докато тъжах след загубата на Албин, близък ми описа чувството да загубиш домашен любимец като изсмукан въздух от дома. Точно така се почувствах и аз. В някои отношения, както научих, загубата на домашен любимец може да се почувства така, сякаш сте загубили част от себе си.
Няма правилен или грешен начин да чувстваме мъка. Всички причини, поради които е толкова болезнено са единствени и индивидуални за всеки човек. Това е индивидуален процес и само ние можем да разберем напълно дълбочината на връзката, която сме имали с нашия питомник.
Има неща, които изпитваме към това животинче, които никой друг не изпитва. И това е валидно за всяка скръб. Когато обичаме, а после загубим скъпо същество, ние се чувстваме като вцепенени. Те са били с нас през годините в училище, в университета, в началото на кариерата. За мен Албин беше повече от куче. Можеше да ме погледне и да разбере кога имам нужда от него. Можеше да ми каже без думи, че е до мен. Не се изненадах, че моята скръб беше подобна на други, които съм преживяла, за мои роднини и приятели.
С Албин нямаше условия, никакви ограничения. Той не ми се ядосваше за недоразумения. Не ме съдеше за изборите ми. Не ми поставяше стандарти, които трябва да покрия. Беше щастлив да бъде с мен, моите недостатъци и всичко останало.
Това е ниво на приемане, което много хора намират само в компанията на животни и това е част от причината, поради която загубата им може да боли повече от загубата на човек.
ПРИВЪРЗАНОСТ
Теорията за привързаността играе важна роля в начина, по който се справяме със скръбта. Стилът ни на привързаност се развива в ранна възраст и до голяма степен зависи от взаимодействието ни с хората, които основно са полагали грижи за нас. Това, което научаваме като деца, определя нашия светоглед и начина ни на общуване и свързване с другите.
Колко близки се чувствате с човек или домашен любимец определя нивата на скръб, която изпитвате. За много хора домашните любимци са издигнати до статус на членове на семейството. В някои случаи те са единствените членове на семейството, които можем да имаме.
ВИНА
Човешкият ум е устроен така, че търси виновен (отговорен) за всичко. Смъртта е трудна за приемане. Трябва да има някой, който можем да обвиним за случилото се. Но какво става, ако няма кого да обвиним? В главата ни е възможно да се заблъскат мисли: „Аз съм виновен. — Аз и никой друг“, „Взех ли правилното решение“ или „Ако имаше повече време“.
Това не е така. Смъртта не е времето навън, невъзможно е да я прогнозираме или предвидим. Тя просто настъпва. И нито ние, нито някой друг може да устои на волята на случайността.
КОЛКО ДЪЛГО ТРАЕ
Няма „правилно“ време за скърбене. Възможно е също да не изпитаме ясно дефинирани етапи на скръб като шок, отричане, гняв, пазарене, депресия и приемане.
Процесът е уникален за всеки. Той включва привързаността, която изпитваме към домашния любимец, текущите обстоятелства около нас и начина, по който се справяме със загубата като цяло. Интензивността и дълбочината на чувствата зависят от много фактори: от възрастта ни; от чертите на личността и характера ни, от възрастта на домашния любимец, от обстоятелствата около неговата смърт.
Но колкото и да е болезнено, има начин да преминете през трудните моменти.
ЧУВСТВАЙТЕ
Преживяваме загуба. Всеки човек преживява мъката по свой начин. Каквито и чувства да изпитвате, не ги потискайте или пренебрегвайте. Напомнете си, че вашите емоции са напълно нормални и трябва да преминете през тях, за да се освободите от тежестта.
Болката и страданието не са едно и също нещо. Различните начини за избягване на болката често водят до страдание. Тоест опитите ни да сдържаме и потискаме болката или да не мислим за нея се превръщат в ежедневна, изтощителна дейност, отнемаща много ресурси, които бихме могли да използваме за „лекуване на раната“.
Домашният ни любимец е бил голяма част от живота ни и загубата му е наистина трудна. Важно е да не избягваме, да не потискаме, да не се затваряме, а да приемем, че ни боли. Имаме право на скръбта си, имаме право да скърбим както искаме. Имаме толкова време, колкото ни е необходимо.
Ако имаме нужда да плачем – плачем, ако искаме да крещим – крещим. Някои хора преживяват загубата без сълзи – това също е нормално, като всички ваши чувства. Основното нещо е да не задържаме и да не се прикриваме, а да дадем воля на всичките си емоции.
СЪСТРАДАТЕЛНИ КЪМ СЕБЕ СИ
Да бъдем мили със себе си. Стресът от загубата на домашен любимец може лесно да наруши нормалния ни живот. Важно е да имаме предвид собствените си нужди и да се опитаме да поддържате обичайната си рутина, доколкото е възможно. Да си вземем малко почивка от работа, ако имаме нужда.
Да се опитаме да се придържате към здравословно хранене и режим на сън, да се разхождаме и да се срещаме с приятели. Нашите хобита ще ни помогнат да се заредим с положителни емоции и да възстановим силите си.
Ако сме ставали рано всяка сутрин, за да разходим кучето, нека да запазим този навик поне за известно време. Ако имаме други домашни любимци, да не забравяме за тях. Те също са подложени на стрес и усещат вашето състояние. Да опитаме да не нарушаваме ежедневието им, а да увеличим времето, прекарано с тях в игра или тренировка, ако е възможно. Така ще си помогнем взаимно.
Не позволявайте на никой да ви казва как да се чувствате. Може да срещнете неразбиране от околните и да чуете фрази като „Това е просто животно“, „Ще си вземеш ново“ или „Колко още ще страдаш“. Само вие знаете какво място е заемал вашият любимец в живота ви и колко време ще ви отнеме, за да преодолеете загубата и да продължите напред.
РАЗГОВОР С НЯКОЙ, КОЙТО НИ РАЗБИРА
По-лесно е да преживеем загубата, когато има някой наблизо, който е готов да ни изслуша, да разбере чувствата ни и да ни подкрепи. Опитайте се да намерите някой, с когото можете да се отворите.
Понякога се случва роднини и приятели да не разбират такива силни чувства и да кажат: „Защо си толкова разстроен“. Това не означава, че не ни обичат и не ни ценят, просто не винаги могат да разберат нашите чувства.
Ако се окажем в подобна ситуация, е добре да намерим хора, които са преживели загуба на домашен любимец, те ще знаят как се чувстваме и ще можем да се подкрепяме взаимно. Можете да намерите такъв човек в социалните мрежи или сред доброволците в приютите за животни.
Потърсете професионална помощ. Понякога чувствата на загуба и мъка са толкова непреодолими, че нямате сили да се измъкнете сами. Ако чувствате, че не можете да се справите, потърсете помощ от психолог.
ТРАУРЕН РИТУАЛ
Организирайте погребение за вашия домашен любимец или ритуал, който не следва всички правила, а по-скоро дава възможността да седнете с близки хора и открито да споделяте чувства, да си спомните специални моменти и да кажете сбогом. Това ще позволи на вас и членовете на вашето семейство да изразите емоциите от загубата и да се подкрепяте взаимно. Палете свещ. Ритуалите помагат и да се примирим със случилото се, да го преживеем и да се освободим от болката.
СЪС СОБСТВЕНО ТЕМПО
Това не е най-лесният етап. Вещите на вашия домашен любимец ще ви служат като трогателно напомняне за загубата. Затова се опитайте да ги разчистите, за да не можете да ги виждате постоянно. Това е голямо предизвикателство, ако ви е трудно да го направите сами, помолете някой близък за помощ. Някои хора се справят по-бързо с това. Други го правят постепенно. Позволете си да го направите с вашето темпо.
СЪЗДАВАНЕ НА СПОМЕН
Когато сте готови и емоциите малко се успокоят, опитайте се да създадете нещо специално в памет на любимия ви домашен любимец. Например, можете да направите фотоколаж който да напомня за щастливи моменти, да ви отвлече от тежките мисли и да ви помогне да запомните цялата гама от чувства, вместо да се фокусирате само върху болката.
Засадете дърво или храст в памет на любимеца си, създайте пано със снимки и истории или намерете друг подходящ начин да почетете паметта му. Материалните неща ще ви напомнят за приятните моменти, прекарани с вашето мъниче.,
Можете също така да намерите подходящ начин да запазите останките (в стилна урна).
КАКВО Е ВАЖНО ДА ЗАПОМНИТЕ
Скръбта може да бъде преодоляна.
Дайте си време.
Вашите преживявания имат значение.
Ако не можете да се справите сами, потърсете помощ от специалист, това е нормална практика. Никой няма да ви съди.
Не забравяйте за съня, храната и физическата активност. Подкрепете тялото си и душата си..
