Полезно е да знаем границите си, да умеем да ги показваме. Да можем да се ориентираме в чуждите граници, без да чакаме, докато отношенията ни с хората се разрушат от обиди и взаимно неразбиране.
Често чувам думата „граници“ да се използва в контекст, свързан с взаимоотношения, с хора, но не винаги с ясно разбиране за истинския ѝ смисъл. „Ти нарушаваш моите граници!“ – Какво би могло да означава това?
Да допуснем, че „граница“ – това е линия, която разделя нещо или някого от останалия свят. При нас хората „границите“ могат да бъдат физически и психологически. Тяхното нарушаване води до дискомфорт, напрежение, негодувание, обида, гняв, страх, объркване, паника и така нататък.
Отговорност носят както „нарушителят“, така и „жертвата“. Нарушителят, защото не е забелязал „минималните“ проявления на тези граници и е забравил, че не всички хора са като него. Жертвата – не е обозначила достатъчно ясно границите си.
Защо не са посочени? Най-честите причини са:
- Самият човек не познава границите си и открива „нарушителя“ късно, поради собственото си силно негодувание или гняв, чак когато „врагът“ вече е оставил след себе си много следи, като слон в стъкларски магазин;
- Човекът познава границите си, но се срамува да ги сподели и намеква за тях само бегло, вместо да даде ясни очертания, решил да бъда търпелив, наивно мислейки: „другият ще разбере“ или „аз ще успея да не се засегна“;
- Не е знаел, че има право да има тези граници и да ги отстоява;
- Не е можел (не е поискал) да разбере колко очевидни трябва да са границите за конкретен човек (за някои хора е достатъчен намек, но за други, докато не ги удари нещо – не разбират намеците ни).
Някой не разбира вашите намеци? Имайте смелостта да кажете направо – иначе ще трябва да се сърдите на себе си.
Тъй като „спасението на удавника е в собствените му ръце“, мисля, че е полезно да знаете границите си и да умеете да ги показвате; да умеете да се ориентирате в чуждите граници, без да чакате, докато отношенията ви с другите се разрушават от негодувание и неразбиране.
Нека отбележим, че границите могат да бъдат широки (гъвкави) и тесни (твърди). Всичко написано по-долу не се отнася непременно изцяло за вас. Но е възможно да се изненадате от някои примери: „И какво, ако са го направили, това не ме притеснява“. Прекрасно – вашата граница тук е достатъчно широка и позволява на другия човек да се отнася с вас свободно. Но. Човек, който има много тесни, твърди граници по абсолютно всички точки, изброени по-долу, ще бъде възприет от нас като много труден за общуване, изключително обидчив и злобен. И определено се нуждае да работи с психолог, за да направи тези граници по-широки и гъвкави. Всички останали имаме пълното право на уникална своеобразна комбинация от гъвкавост и твърдост на различните „граници“. Иначе казано – правото на многограничност.
Да започнем с физическите граници.
Лична зона.
Първо ниво на достъп. На автобусна спирка, на опашка пред банкомат, на улицата и на други обществени места (ако това е възможно) хората предпочитат да се придържат към така наречените „социални граници“. Те са индивидуални и могат да варират от 1,5 до 3,5 метра (ориентировъчно). Това е зоната, в която предпочитаме да държим непознати. Безпричинното намаляване на разстоянието ще предизвика тревога, страх, напрежение, гняв, безпокойство (тези чувства възникват, когато нашите граници са нарушени). Тогава се появява естествената нужда да ги възстановим.
Там където това не е възможно и има причина да стоим по-близо, например в пълен автобус или в асансьор, ние се опитваме да не се взираме един в друг – без възможност да „преустроим“ необходимата ни територия, ние се опитваме да не забелязваме, че някой е навлязъл в нашите граници (а и ние в чуждите). Това позволява да постигнем поносимо ниво на напрежение, без да бягаме или да преминаваме „в атака“ с цел „почистване на територията“.
Второ ниво на достъп. Приятели, познати, колеги… Позволяваме им да се приближат до половин метър от тялото ни. Това разстояние е удобно за провеждане на разговор – не твърде интимно и без взаимно, социално непреднамерено, докосване. Например: да се ръкуват с вас твърде нежно; да седнат прекалено близо; да опитат да пият от вашата чаша. Ако тези примери са ви неприятни – някой нарушава вашите граници.
Не бързайте да се обиждате – за начало информирайте човека за „правилата на общуване“ с вас по тези въпроси. Ако не кажете нищо, по подразбиране ще се счита, че всичко е правилно и наред.
Трето ниво на достъп. До тялото си обикновено допускаме само близки и скъпи хора. Тези хора се ползват с особено доверие. Интересното е, че в тази интимна зона не може да се „нахлува“ (инстинктивно отблъскваме натрапника) – задължително е искането на потвърждение за приближаване. Това е най-срещано при продавачите на дрехи и бижута: „Позволете ми да коригирам колана“, „да закопчея копчето“, „да изгладя гънките“ и т.н. Ако те работят достатъчно компетентно и вие имате достатъчно средства – няма да си тръгнете без покупка. Работата е там, че „позволявайки на някого да докосне тялото ни“, ние започваме да му се доверяваме и ако той не прави груби грешки и е достатъчно премерен и тактичен в докосванията си, ще бъде трудно да не купим – не искаме да обидим един добър и приятен човек. По същество обаче, това също е „неоторизирано влизане“ и имаме пълното право (след като сме се полюбували на артикула) да върнем продавача там, където му е мястото – с ниво на достъп едно или две и едва тогава да решим дали да направим покупка.
Четвърто ниво на достъп. По тялото ни има дадени зони, достъпни само за специални хора (или в специални ситуации) и то по специфичен начин. Любимият човек, децата, домашният любимец, хирургът…
Пето ниво на достъп. Съществуват граници и за нас самите. Не си пъхаме пръстите в определени части на нашето тялото (но това е по-скоро отклонение от нормата). Вътрешната забрана за самонараняване обаче е норма.
Лична територия. Територията, която е или се счита за наша.
На работа. В офисa, в кабинета, бюро ни или работен ъгъл. Някой е седнал на мястото ни без да пита и това не ни харесва – нарушил е границата. Струва си да му споделим, че това не ни е безразлично.
У дома. Може да е къща, апартамент или стая, в която живеете. Ако нямате собствена стая – имате собствено легло. Или поне собствен шкаф, ваше място на масата за хранене. Ако сте в общежитие и съквартирантът ви има гост, който сяда на леглото ви, без да пита, и това не ви харесва – границите са нарушени.
Лични вещи.
- Първо, това е всичко, което лежи, стои или принадлежи на вашата лична територия. Пари, мебели, дрехи, химикалка, чанта, калкулатор и други. Обикновено не е трудно да „обозначите“ тези вещи като ваши. Ако някой се опита да ги вземе без да попита, обикновено е достатъчно директно съобщение, че това не ви устройва. Ако вашите граници тук са „широки“ (т.е. изобщо не ви е грижа, че някой взема личните ви неща, свикнали сте с това) – тогава трябва да сте особено внимателни към границите на другите хора. Имате всички шансове да не забележите „лекото недоволство“ на вашите близки и познати, и да бъдете обявени за нетактични и неприятни.
- Второ, това са всички неща, които смятате за свои, но се намират на територия, която споделяте с някой друг. Например: вашият телевизор е в стаята на родителите ви. Тук е необходима яснота. Ако сте купили този телевизор, поставили сте го където е било удобно, а след време сте решили да се изнесете и да вземете телевизора с вас – рискувате да си навлечете неприятности. Причината е проста – „граници”, ако в случая не са ясно посочени. Ако, още при поставянето кажете: „Купих го, обаче когато се изнеса, извинете ме, но ще го взема със себе си“ – ще имате един проблем по-малко. В подобни ситуации не е добре да играете на „познай, сети се сам“.
Обратната страна на нетактичността е прекалената предпазливост. Дават ви достъп до нещо – отидете, вземете каквото ви е казано и не се извинявайте милион пъти. Ако са ви позволили едно и също нещо пет пъти и са ви казали: вземай каквото ти трябва и не питай повече – приемете факта, че човекът има по-широки граници от вас и не го притеснявайте повече. В същото време имате пълното право да не откликвате по същия начин. Имате право да уважават вашите граници, независимо колко широки са границите на другия. Не се впечатлявайте, че изискват от вас да си вземете сами направо каквото ви е нужно. Да се притеснявате да не обидите човека, като откажете сами да го направите в подобна ситуация (вместо директно да кажете: „добре, аз сам ще си взема“) е фалшива тактичност, която води до това, че започвате да избягвате отношения с този човек, само за да не се напрягате. Или ще откажете, само за да имате право да не му давате такъв достъп при нужда – по този начин само ще го раздразните. Опитайте да запомните, имате право да бъдете уникални, независимо от уникалността на хората около вас. Те също имат право да бъдат такива, каквито са.
Близките хора. Интересен и тънък момент. Разбира се – никой не ни принадлежи. Но. Защитавайки своите родители, своите деца, своите любими, може би своите подчинени или други хора, които по един или друг начин са свързани с нас, ние защитаваме и нашите граници. Тоест пряка защита – от нападение, от обида и от други „набези“ с различна степен на тежест. Хората, които нападат близките ни, трябва да знаят, че ще си имат работа с нас. Жената, която крещеше на детето ми, не просто му крещеше – тя наруши моите граници. Жената, която пререди баба ми в магазина, не просто я побутна – тя наруши моите граници. И имам право, дори съм длъжна да ги обознача и при необходимост да ги отстоявам. Този, който вдигна ръка срещу мен, не просто ме „удря“, той нарушава границите на всички мои близки. И те няма да го търпят.
Ментална собственост (не намерих по-добър начин да я опиша). Това е нещо, което е лично наше, но е за обща употреба.
Името. Бих искала да ме наричат Кремена или Креми, или най-много просто по фамилия (което е подходящо и за официални контакти). И по никакъв друг начин. Всеки, който се опита да ме нарече по друг начин, без специално разрешение, ще наруши границите ми. За да се обърнете към някого със „скъпи/а“, „слънчице“ и т.н., трябва да имате точно това разрешение.
На „ти“ или на „Вие“? Лично моите граници тук са широки – можете веднага да се обърнете към мен на „ти“. Но с много хора това трябва да бъде обсъдено предварително.
Психологическите граници.
Желания. Моментът е дълбок и интересен. Огледайте се точно сега. Вероятно има много различни неща около вас (услуги, фирми, събития и безброй други). Всичко това са нечии материализирани желания. Някой ги е искал – и ги е направил. Докато чакате разрешение, благословия отгоре и подходящия момент, докато се съмнявате в правилността на желанието си и не вярвате в себе си, някой вече кани партньор, когото харесвате, на танц, започва интересен за вас проект, измисля стих на тема, която отдавна ви вълнува и още, и още… А на вас ви остава само да се цупите обидено на несправедливия свят.
Имате право на своите желания и тяхното сътворяване. Ако не ги реализирате – ще реализирате чуждите. Такава е реалността. Това не е нито добро, нито лошо – светът просто е устроен по този начин. Имате право да имате свои собствени желания, да ги отстоявате и да се конкурирате честно за възможността да реализирате именно вашето желание – по този начин ще определите границите си по този въпрос.
Нужди. Те не са точно като желанията. Нуждите са по-силни: сън, храна, секс… Могат да бъдат много различни – и вие имате право да бъдете уникални и своеобразни по този въпрос. Възможно е да се нуждаете от малко сън или повече храна, може би трябва да ходите до тоалетната на всеки час или да припявате мантра. Всеки, който се опитва да повлияе на това, нарушава вашите граници и е важно да го уведомите. Не е срамно да си уникален или различен. Вие решавате какво, колко и кога ви е нужно.
Мечти. Фантазии. Мисли. Целият ви вътрешен свят си е само ваш. Споделяте го само по ваше собствено желание и при специални условия. И имате право да изисквате специално отношение към тази информация – поверителност, грижа, внимание и прочие.
Един пример за нарушаване на необозначени от вас граници – споделяте (замислено): „Знаеш ли, мечтая да стана астронавт.“, а събеседникът ви (иронично) отговаря: „Да, да, само теб чакат там.“ Посочете му границата: „Моля те, когато споделям съкровени неща, да се отнасяш с уважение към тях. Иронията ти ми е неприятна.“
Може би събеседникът ви ще вземе това предвид и ще бъде по-емпатичен. Може би – не. Във всеки случай, при повторно нарушение, той или тя ще знае, че ще срещне вашата агресия или негодувание. Но тогава можете да помислите върху поведението им – „Защо им е нужна тази ирония?“ – и да преразгледате отношенията си предвид този контекст. Например да спрете да доверявате мечтите си, докато не си изясните ситуацията. Но пък, тази мярка няма да ви е необходима, ако молбата ви бъде зачетена.
Емоции, чувства. Преживявания. Отделени са, тъй като точно тези граници най-често се нарушават. Вие имате право да чувствате това, което чувствате. Всеки, който се опитва да ви забрани, да се намеси без ваше разрешение или да обезцени чувствата и емоциите ви, нарушава вашите граници. Например: „Не плачи. Всичко е все още добре. Можеше да е и по-зле.“ А на вас ви се плаче. Мислите си, че нещата не могат да бъдат по-зле от това. Осъзнавате, че нещата не са наред. Отговорете: „Не това искам да чуя от теб. Чувствам се зле. И точно в този момент не ме интересува на кого му е по-зле.“
Ценности. Имате право да изпитате това, което преживявате и съответно да отстоявате това право. Вие имате вашите ценности, вашите убеждения, вашите принципи. Другите може изобщо да нямат или да имат – но различни. Например, ако за вас е важно „да не очерните името си“, то събеседникът ви може да отвърне: „За какви глупости говориш, особено в сравнение с това какво правят хората в модерния свят?“.
Възможно е да се усмихнете, което означава, че имате гъвкави широки граници в това отношение. Ако обаче чувствате, че сте готови да се обидите или оскърбите, не чакайте това да се повтори. Очевидно имате различни възгледи за тези ценности. На нормален човек можете спокойно да кажете колко е важно това за вас и той ще го приеме. Тогава можете да продължите да водите приятен разговор.
Отношения. Това също е интересна тема. Разговор между двама души. Първия: „Знаеш ли, разделих се със стария си партньор, срещнах нов.“ Втория: „Ами стария?“ Първия: „За моя изненада – просто замълча. Ако кажеше „Не си отивай“, нямаше да мога да си тръгна… Вероятно не се интересува от мен.“
И така – имате право на граници и тук. Партньорът, напускайки връзката, ги нарушава. И ако не ви е безразлично, си струва поне да поговорите за това. Не става въпрос да протакате ситуацията и непременно да настоявате своето. Просто споделете, че искате да е различно! Иначе ще се получи като в тийнейджърска история: „Единият си тръгна, другият мълчеше, а му се искаше да изкрещи: „Съжалявам, нека опитаме отначало, нека опитаме да започнем!“ Но така и не закрещя. А проклинайки собствената си решителност, тръгващият искаше да извика: „Прости ми, върни ме!“ Не извика. И не се върна. Единият мълчеше. Другият си тръгна.
Отношение към нещо. Реакция на нещо. Може да не харесвате популярен спектакъл, филм, книга… или да харесвате българска народна музика. Може да харесате някой с 20 години разлика във възрастта. Може да не харесвате секс. Това е ваше право. Вашата уникалност. От вас зависи да решите дали искате да промените нещо.
И няколко идеи за укрепване
Основната грешка, която правите по отношение на вашите граници е, че не ги определяте ясно (наивно вярвайки, че са еднакви за всички), търпите и чакате „докато той/тя сам разбере“. Човекът започва да ви изглежда безцеремонен и да ви натоварва. После избухвате от нищото (точно така изглежда вашата „жертва“: всичко беше наред, а след това – бам, всичко се обърка). Оттук идват много взаимни недоволства и обиди, при това е напълно неясно кой на кого трябва да поиска прошка.
Основната грешка, която хората допускат относно границите на другите, е да приемат, че те са точно толкова широки или тесни, колкото нашите собствени, и не ги изследват. Небрежно прекрачвайки ги, ставаме нетактични по отношение на човека. Помнете, моля ви, другите хора могат да имат граници, които са различни от нашите и ако не знаем какви са те, по-добре е да попитаме какво е позволено и какво не е. Не се опитвайте да ги промените или преправите – тези хора също имат право на своята уникалност.
Фактът, че човек сам не определя и обозначава своите граници, не означава, че те не съществуват, и не ви освобождава от задължението да се заинтересувате от тях.
Поставете и обозначете своите граници. Защитете ги. Този който не прави това, създава трудности за себе си и за околните.
Поставянето и обозначаването на вашите граници означава да уважавате правото на другия човек да бъде различен от вас, да уважавате правото му да не разбира вашите намеци. Другите не са длъжни да се досещат за вашите навици – уважавайте ги, кажете им директно за привичките си, ако искате взаимно уважение.
За да защитите границите си, трябва да знаете какво искате и да говорите за това. Познавайте и отстоявайте своите човешки права. Умейте да казвате „не“ на нещата, от които нямате нужда. Уважавайте своите граници. Уважавайте чуждите.
