Мислите и чувствата ни могат да бъдат като лабиринт, в който се сблъскваме с различни проблеми и страхове. Но има начини да си помогнем, да се справим с тези трудности и да защитим психиката и разума си. Тези механизми ни помагат да останем спокойни, да се разберем себе си по-добре.
Защитните механизми на психиката ни помагат да се справим с психологически конфликти, тревожност и други неприятни емоции. Те са несъзнателни стратегии, разработени като начин за справяне със стресови ситуации. Изпълняват няколко важни функции. Помагат за намаляване на стреса и безпокойството, поддържат самочувствието и предпазват ума ни от болезнени и травматични преживявания. Основната цел на защитните механизми е да осигурят психическата цялост и да запазят психологическия баланс, въпреки външни или вътрешни заплахи.
Защитните механизми се основават на формирането на несъзнателни процеси, които се активират от мозъка, за да осигурят психическа стабилност и да поддържат емоционален баланс. Основават се на психоаналитичната теория, предложена от Зигмунд Фройд. Една от ключовите идеи е, че имаме несъзнателна част от психиката, в която пренасяме неприемливи, болезнени или противоречиви мисли, чувства и желания. А нашите защитни механизми служат за скриване или смекчаване на тези смущаващи преживявания и предотвратяване на преминаването им в съзнанието.
Фройд се смята за създател на термина „защитен механизъм“. Отначало той разбира под това понятие изтриване, тоест премахване от съзнанието на информация, която причинява негативни преживявания. Затова той класифицира като защитни механизми всички техники, използвани от психиката в момент на конфликт и водещи до невроза. Неговата теория е развита и усъвършенствана от дъщеря му, Анна Фройд. Тя идентифицира 10 психологически защитни механизма, които се считат за основни: автоагресия, отричане, проекция, рационализация, регресия, сублимация, формиране на реакция, интелектуализация, заместване, изолация.
Нанси Макуилямс разделя защитните механизми на две нива в зависимост от това доколко пречат на способността на човек да възприема адекватно реалния свят. Тя идентифицира първични (примитивни) и вторични (по-зрели) форми на защита.
Първични механизми на психологическа защита
- Отричането е абсолютен отказ да се възприеме нежелана реалност. Човек не може да приеме дадено събитие или информация, поради което отрича съществуването им. Пример: отричане на смъртта на роднина.
- Универсален контрол – несъзнателна вяра, че човек е в състояние да контролира всичко наоколо. Той се чувства отговорен за света около себе си и се чувства виновен, ако нещо се обърка. Този защитен механизъм спасява човек от чувство на безпомощност.
- Дисоциация – за да се предпазите от твърде интензивни емоции, човек си въобразява, че ситуацията не се случва на него, а на някой друг. При силна дисоциация, сякаш дори започва да вижда себе си отвън.
- Интроекцията е несъзнателното включване на нагласите, възгледите, ценностите и т.н. на други хора във вътрешния ни свят. Човек за първи път се сблъсква с интроекцията в детството, когато си спомня поведенческите модели и емоционалните реакции на родителите си.
- Примитивната идеализация е несъзнателна оценка на някого като идеален и всемогъщ човек. Децата често идеализират родителите си, а възрастните често идеализират своите романтични партньори. Човек може да потърси защита от „идеален“ човек, ако се чувства безпомощен и неспособен да организира живота си.
- Примитивна изолация – бягство от реалността в друго състояние, например сън или натрапчиви фантазии. Освен това някои хора използват наркотици и алкохол за това. С помощта на изолацията човек се предпазва от реалността, вместо да я игнорира.
- Проекция – приписване на собствените чувства, преживявания, мотиви на друг човек. Този защитен механизъм ви позволява да не се чувствате виновни за вашите негативни черти на личността.
- Проективната идентификация е опит да се наложи роля на някого въз основа на собствените фантазии за този човек. Човек не само проектира състоянието си върху друг човек, но и го принуждава да се държи по определен начин.
- Соматизация/Конверсия – преживяването на психологически стрес на физиологично ниво. Например, поради тревожност, човек изпитва болка в главата, гърдите или стомаха, задух, треперене на крайниците и т.н.
- Его разцепване – категорично „черно-бяло” мислене. Хората около вас могат да изглеждат или абсолютно „добри“, или само „лоши“. Човек не може да приеме, че всяка личност има набор както от положителни, така и от отрицателни черти.
Вторични защитни механизми
- Сублимация – изразяване на социално неприемливи импулси чрез одобрено и безопасно поведение. Например, раздразнението може да се освободи чрез спорт, танци, рисуване и др.
- Регресия – човек несъзнателно се връща към по-детински и неадекватни модели на поведение, когато попадне в конфликтна или тревожна ситуация. Например, той показва признаци на заболяване, за да получи защита и грижа от другите.
- Рационализация – опити за логично обяснение на собствените действия, така че да изглеждат разумни. С рационализацията човек заменя първоначалния мотив на поведение с друг, за да оправдае своето действие.
- Интелектуализация – абстрахиране от собствените чувства с цел пълното им овладяване. С този тип защита човек не може да даде пропорционален емоционален отговор, когато общува с хората.
- Формиране на реакция – замяна на негативен импулс в поведението с прекалено положителен и обратно. Например една съпруга чувства, че чувствата й към съпруга й са започнали да избледняват. Затова тя започва да демонстрира любовта си към него.
- Заместването е пренасяне на силни емоции от първоначалния обект към друг. Пример: баща си изкарва гнева си на детето си вечерта, защото шефът му го е обидил през деня.
- Възстановяване, обезщетение е несъзнателно създаване на положителна ситуация, за да се отмени ефектът от отрицателно събитие. Например съпругът дава подарък на жена си, защото се чувства виновен към нея за предишна кавга.
- Потискане, изтласкване – активното премахване на някаква информация от съзнанието, например чрез забравяне. Потиснатите спомени могат да се усещат в сънищата.
- Игнориране – активно избягване на източника на неприятно влияние. При този тип защита човек осъзнава реалността, не забравя и не отрича нищо, а просто се опитва да не срещне нещо конкретно.
- Идентификацията е процес на идентифициране на себе си с някой друг. Например родителите приписват успехите на детето си на себе си и живеят според неговите нужди.
- Разделяне, изолиране на афекта – изтриване на емоционалния компонент на дадено събитие от съзнанието, но запазване на разбирането за случващото се. Тази защита помага да запазите хладен ум по време на интензивни емоции.
- Компенсация – преодоляване на фрустрацията чрез свръхзадоволяване на потребности в други области. Например, една жена не успя да изгради кариера, затова се стреми да бъде идеална майка.
- Морализацията е опит да се убеди човек в необходимостта от случилите се събития от гледна точка на морала и етиката. Например, родителите се отнасят грубо с детето си, за да го образоват и възпитат.
- Разтоварването е начин за облекчаване на напрежението чрез изиграване на неприятна ситуация. Човек преминава от позицията на тревожен към ролята на активна фигура.
- Разделно мислене – отказ да разпознаете противоречието между някои ваши мисли, вярвания, действия и т.н. Например, човек убеждава другите да бъдат по-толерантни, но в същото време се шегува с хора, които не споделят неговите вярвания.
- Реверсия – замяна на пасивна позиция с активна с цел задоволяване на потребност. Съпругата може да не е достатъчно обгрижвана от съпруга си, така че тя започва да проявява по-ярко любов към детето си.
Условия за използване на защитните механизми
Повечето защитни механизми се използват несъзнателно. Затова най-често дори не подозираме, че част от поведението ни е стратегия за освобождаване от стреса.
Важно е да разберем, че тези механизми са полезни само в определени ситуации. Те трябва да се използват умерено. В противен случай това ще доведе до пълно потискане на емоциите и психични проблеми.
Познаването им ни позволява да разберем по-добре себе си и хората около нас. Човек може да разбере причините, съзнателно да наблюдава проявите на защитните механизми, за да се научи как по-ефективно да се справя с трудни ситуации и тежки емоции.
Системата от защитни механизми като основа на нашата стабилност
Психологичните защитни механизми могат да имат както положителни, така и отрицателни аспекти. Защитните механизми са естествен и неизбежен аспект на психичното функциониране, но е важно да се обърне внимание на тяхното използване и съзнателно да се разработят алтернативни начини за справяне и управление на емоциите.
Полезни аспекти на психологическите защитни механизми:
- помагат за намаляване на нивата на тревожност, предотвратявайки разрушителни емоционални реакции или емоционално претоварване;
- позволяват да поддържаме психично равновесие и да функционираме нормално в ежедневието, въпреки стресови ситуации;
- помагат за предпазване от неприятни или потенциално травматични събития или емоции, поддържайки неговото психично благополучие.
Отрицателни аспекти на психологическите защитни механизми:
- може да доведе до изкривяване на реалността и създаване на образи на фалшиви вярвания или представи за себе си, други хора или света като цяло;
- може да доведе до отричане на проблеми или трудности, което пречи на разрешаването им или води до натрупване на емоционален стрес;
- може да попречи на емоционалното израстване и да попречи на осъзнаването и разбирането на собствените истински емоции и нужди.
Как да разпознаваме и управляваме защитните механизми
За да разпознаете и управлявате психологическите защитни механизми, е полезно да следвате следните стъпки:
- Отделете време за самоанализ и осъзнаване на вашите мисли, емоции и реакции. Обърнете внимание на повтарящи се или автоматични обичайни реакции, които могат да показват използването на психологически защитни механизми.
- Запознайте се с основните видове психологически защитни механизми и техните особености. Обучението по темата ще ви помогне да разберете по-добре защо използвате определени механизми и как те влияят на живота и взаимоотношенията ви.
- Потърсете помощ от психолог или друг квалифициран специалист. Те ще извършат оценка и ще ви помогнат да разпознаете и адресирате специфичните психологически защитни механизми, които изпитвате.
- Развийте умения за емоционално осъзнаване, които ви позволява по-здравословно да възприемате и управлявате емоциите си. Това може да включва практикуване на медитация, дихателни упражнения или други техники за насърчаване на баланса и осъзнаването.
- Разработете алтернативни стратегии за реагиране на стресови ситуации. Разгледайте приемливите механизми за справяне, като търсене на подкрепа от близки, физическа активност, себеизразяване и техники за релаксация.
Управлението на защитни механизми изисква време, търпение и саморефлексия. Чрез този процес можете да подобрите емоционалния и психологическия си баланс, както и взаимоотношенията си с другите.
Психологическите защитни механизми са необходими, за да може психиката да се справи с емоционалното претоварване и тежкия стрес. Всеки тип защита е ефективен в различни ситуации. В дългосрочен план обаче някои от тях могат да доведат до нарушения.
