„О, мамо, глухарчета!.. О, буболечка!… О, охлюв!“
Прието е, че само негативните чувства са непоносими. Но реално непоносими са всички чувства – цялата палитра.
Най-голямата детска болка е свързана с невъзможността на малкия човек да сподели своите възторг и радост от живота с възрастните. Малцина са щастливите късметлии, имащи мъдра баба или дядо.
И тези, които са на път да си тръгнат от живота, също понякога са завладени от приказната му красотата.
Забелязвали сте как старите хора и децата са толкова привлечени едни от други.
Малките деца и по-възрастните хора улавят една и съща вълна – любуването на живота.
Поколенията между тях обаче са фокусирани, съсредоточени върху борба с недостатъци, несъвършенства, неправилности. Ежедневието им минава в опити да поправят нещо, да преработят някаква част от света според собствените си представи…
И се смущават от широко отворените детски очи. И бързат да избягат, спомнили си непоносимата неразделност – своята някогашна оголена възторжена самота.
„О, мамо, глухарчета!.. О, буболечка!… О, охлюв!“ – малките ми синове крещяха, едва успели да излязат от вкъщи.
И посягаха към всичко с малките си ръчички и искаха да прегърнат целия свят.
А в такива моменти нас ни обзема такава невероятна умора, че искаме да затворим очи, да запушим уши и да заспим.
Искаме да избягаме от детското щастие, веднага. Бягаме, изплъзваме се, не го срещаме.
„Да, този свят е невероятен, удивителен и прекрасен. Но толкова прекрасен, че е чак неразбираем… и аз никога не успях да се справя с това усещане. И вие, деца, не ми помагате.“
И тогава измисляме „вълшебни думи“, които да ни помогнат да избегнем срещата с това, което виждат децата.
„Давайте без „Ооо…“, казваме им, приготвяйки ги за разходка навън. И те се съгласяват… някак задушавайки себе си.
Много години по-късно успяваме да се докоснем до това чувство в себе си – непоносимата радост от живота. (Може би така наближава старостта.) И тогава започваме да го разпознаваме и в другите.
Понякога ни се струва, че едва ли не всички човешки болести по един или друг начин са свързани с несподелена наслада от живота, с неразделимия възторг.
Непоносимото щастие да бъдеш себе си в един непоносимо прекрасен свят.
Радвайте се, че имате тази способност, дори да сте я скрили от самите себе си някъде дълбоко в душата си. Не мислете, дали сте пропуснали да се наслаждавате през половината от живота си, а любопитно и с наслада се отдайте на изкусителното приключение – вашият живот.
А дали ще приключенствате като дете, което рано се е превърнало във възрастен или като възрастен, запазил детската си спонтанност… никой не знае отговора на този въпрос освен вас.
